Чували ли сте онова изречение:
- „Другите да са добре, мен кучета ме яли“?
- Звучи като шега, но колко често точно така живеят добрите хора?
Те винаги прощават. Преглъщат. Отстъпват. Мълчат. Пазят „мира“ на всяка цена – в семейството, на работа, в приятелствата. И накрая започват да боледуват – тялото се огъва под тежестта на премълчани думи, неизказана болка, сдържан гняв, потисната тъга.
Защо се разболяват добрите хора?
Защото са научени, че тяхната стойност е в това да угодят. Да не притесняват. Да не нараняват. Да се жертват.
Но тази „доброта“ често идва за сметка на самите тях. Пазиш чуждия мир, докато твоят свят се руши. Усмихваш се, когато всичко в теб крещи. Търпиш, когато трябва да поставиш граници. Обичаш, дори когато не получаваш същото.
Но истината е проста:
- Тишината има цена
- Примирението има цена
- И най-често я плащат… добрите хора
Болестите, тревожността, вътрешното изтощение не идват просто ей така. Те често са резултат от години, в които си поставял другите пред себе си. От живеене на живот, в който си изтрил собствените си нужди, чувства и желания – в името на “мира”. Но това не е истински мир. Това е вътрешна война, водена в мълчание.
Как да променя живота си за 30 дни – електронна книга
Истинската добрина не означава да търпиш всичко. Не означава да се предаваш. Означава да си добър и към себе си.
Да имаш куража да кажеш:
- Не, това ме наранява!
- Не, не съм длъжен да търпя!
- Не, няма да се жертвам повече!
Всяко НЕ към това, което те убива, е едно ДА за живота, който заслужаваш. Не е късно. Можеш да започнеш от днес. Да поставиш граници. Да се чуеш. Да се избереш.
Запитай се
Кой мир пазиш – своя или чуждия? И струва ли си здравето, душата и тишината ти?
И да, отивам на късно спа, защото заслужвам и разбирам колко важно е да се грижиш за себе си, да си обръщаш внимание, да общуваш с нуждите и желанията си….
С любов,
Диди 💖