Това аз ли съм или травмата?

Когато нашата същност всъщност е отговор на травма 🧠💔

Замисляли ли сте се защо постоянно се извинявате 🙇, отклонявате комплименти 😳 или непрекъснато казвате „благодаря“ 🙏? Тези навици може да изглеждат като част от вашия характер, но всъщност може да са породени от минали травми.

me or

Защо се случва това? 🤔

Когато преживеем критика, отхвърляне или друга емоционална болка 💭, умът ни се адаптира, за да ни предпази. Тези механизми на оцеляване се проявяват като поведения, които някога са ни помагали да се справим с трудни ситуации, но днес могат да ни пречат да живеем уверено 💪.

Прекомерно извиняване 🙏

Често произтича от страх от конфликт или отхвърляне 🚫, развил се в среди, където грешките са били строго наказвани.

Отклоняване на комплименти ⛔

Ако сте били приучени да се чувствате недостойни за похвала, приемането на комплимент може да ви се стори неудобно или дори нечестно.

Прекомерна благодарност 🤗

Постоянното благодарене може да е знак за нуждата да доказвате своята стойност или да избегнете възприемането ви като бреме.

💬 „Това, което мислите за своята личност, всъщност много често може да бъде вашата броня.“

Време е да възвърнете автентичното си аз 🌟

Изцелението започва, когато разпознаете тези модели и изберете да се освободите от тях 🌈. Представете си живот без постоянното чувство, че трябва да се извинявате или да оправдавате съществуването си 🦋.

От Диди с Л 💖 бов!

Leave a Reply