Имаш ли моменти, в които все още фантазираш и си представяш живота с определени хора и се придържаш към тезата, че имат потенциал и всичко може да бъде прекрасно?
Ако отговорът е ДА, следващите редове са за теб…
Искам да разбереш още в началото, че вината не е твоя и това не е нещо, което съзнателно избираш да направиш. Това се случва подсъзнателно въз основа на стратегията, която си научил в детството си.
Ако ти си бил жертва на емоционално пренебрегване в детството, твоят мозък е научил стратегия за справяне така нареченото- фантазното мислене.
Фантазното мислене като дете е било най-добрият начин, който си знаел по онова време, за да отвлечеш вниманието си от болката, че не получаваш удовлетворение на емоционалните си нужди и да се съхраниш.
Човешкият мозък е устроен така ,че винаги да ни отдалечава,да избягва болката и да създава механизми за справяне, за да ни помогне да избегнем усещането й.
По този начин не ни се налага да се изправяме лице в лице с болката и да чувстваме тази болезнена реалност, че нуждите ни не са удовлетворени.
Когато се окажеш в подобна ситуация в зряла възраст, излизайки с някого например, който е емоционално недостъпен, тази стратегия се задейства, което те кара да го романтизираш, да подчертаваш доброто и да минимизираш лошото у дадения човек.
Повтори тази фантазия достатъчно пъти, мозъкът започва да й вярва.
И ставаме толкова добри в представянето на любов там, където я няма.
Важно е да се отбележи, че тази стратегия ни помага да поддържаме връзката, като се фокусираме върху това какви биха могли да бъдат нещата, а не върху реалността.
Проблемът е в това, че стратегията се пренася от детството в зрялата възраст, което означава, че човекът, с когото си бил, наистина не ти липсва… а това е твоята собствена измислена версия за него, която си създал в ума си и тя е тази, която го е накарала да се чувства толкова специален.
И дори когато се отнасят зле с теб, мозъкът ти забива и се фокусира отново върху собствената ти версията за човека и отношенията, която си измислил в ума си.
Така че, в действителност ти правиш другия специален в главата си, което от своя страна те кара да приемаш по-малко, отколкото заслужаваш, защото не можеш да видиш нещата такива, каквито са.
Единственият начин, наистина да сринеш до основи тази фантазия, която те обърква и те кара да копнееш за хора, които се отнасят зле с теб е, като обработиш емоционалните си рани под нея.
От Диди с Л💝бов!