Всеки ден се оглеждам в очите на хора, които носят в себе си неописуема сила, но са сломени отвътре. Виждам мъже и жени, блестящи със своята интелигентност и потенциал, но затворени в оковите на връзки, които ги разрушават. И всеки път, когато някой от тях се вглежда в себе си и се пита „Дали заслужавам нещо повече?“, сърцето ми се свива. Тази борба, тази тиха болка, не може повече да остава незабелязана.
Не можем да си позволим да останем безмълвни, докато още един живот, пълен с възможности, бъде смазан от насилие и страх.
Началото: детството като корен на съмнението
Къде започва това съмнение?-от детството -всеки път, когато едно дете чуе, че не струва, когато понася обиди и унижения, се изгубва част от неговата душа. И това дете расте, вярвайки, че любовта е болка, че обидите са нормални и се съгласява на всичко това.
Нашите подсъзнателни модели често управляват живота ни, без дори да го осъзнаваме. От най-ранна възраст започваме да изграждаме своите вътрешни убеждения за себе си, базирани на преживяванията ни с хората около нас. Когато едно дете расте в среда на обиди, унижения и емоционално или физическо насилие и/ или пренебрежение, тези думи и действия не са просто болезнени спомени – те се превръщат в част от неговото подсъзнание. Така се формира модел, който диктува всяко бъдещо решение, водейки го по пътища, изпълнени със страдание и повторение на същите разрушителни схеми.
Когато болката се повтаря под друга форма
Дете, което е било подложено на словесно и физическо насилие, по-късно, без да осъзнава, избира партньори, които отново го нараняват. Това не е случайност. Подсъзнателното му убеждение е, че не заслужава нищо по-добро. Думите, чути в детството –
„Ти си нищо“, ,,Кой ще те вземе”, „Не струваш“, „Мълчи!“ – се превръщат в тих глас, който отеква в ума му и диктува всяка стъпка в живота му. И този глас го води към избори, които само затвърждават същите тези болезнени вярвания.
Жени и мъже, които са преживели насилие като деца, често несъзнателно попадат в токсични връзки с насилници. Те смятат, че не заслужават любов или уважение и че трябва да търпят, за да получат дори капка внимание. Ролята на жертва е единственото, което познават, защото това е моделът на взаимоотношения, с който са израснали. Дори когато успеят да избягат от един насилник, често откриват друг, който ги третира по същия начин, защото това е „познатото“ им. Тази разруха не спира само в личния живот. Тя се разпростира във всяка сфера – в работата, в социалния живот, в това как тези хора възприемат себе си и своите възможности.
Хора, които са били обезценявани като деца, често се подчиняват в професионалния живот или избягват успеха, защото не вярват, че го заслужават. С времето тези дълбоки убеждения се отразяват дори на физическото здраве. Жени и мъже, които търпят дългогодишно насилие, често страдат от паник атаки, обсесивно-компулсивни разстройства или дори автоимунни заболявания. Техните тела реагират на постоянния стрес и вътрешната болка, която те не могат напълно да осъзнаят.
Сигнал за край: „Стига толкова“
Време е да спрем. Време е да протегнем ръка и да кажем „Стига толкова“. Всеки човек заслужава да бъде обичан, уважаван и ценен. Никой не трябва да живее в сянката на страха и болката.
Сега е моментът. Говорете. Споделяйте. Бъдете глас за онези, които все още не могат да се защитят сами. Нека заедно прекъснем този порочен кръг, преди да е станало твърде късно.
Промяната започва с осъзнаването на дълбоките подсъзнателни убеждения, които управляват живота ни. Когато човек се изправи пред своята история и разбере защо прави определени избори, той може да започне процеса на изцеление. Да излезе от кръга на насилие и унижение и да поеме по нов път – път на любов и уважение към себе си.
Това не е лесен път, но не е и невъзможен. Всеки от нас има силата да прекъсне този токсичен цикъл, който се предава от поколение на поколение. Имаме отговорността да променим не само собствената си история, но и тази на бъдещите поколения. Промяната започва от нас самите – с осъзнаването на моделите, които ни водят, и с решимостта да ги променим. Животът, който заслужаваме, не е живот на болка. Той е живот, в който обичаме и сме обичани, с уважение и достойнство.
Силата е в нас!
От Диди с Л ❤️ бов!