“Същността на травмата е откъснатостта от себе си.
А същността на изцелението е повторното свързване със себе си.” – Габор Мате
Как травмата и външните обстоятелства ни формират
Нашата идентичност е сложен гоблен, изтъкан от нишките на преживяванията, взаимоотношенията и средата, в която живеем. Често възприемаме себе си през изкривената призма на травмата и външните обстоятелства, което ни води до интернализация на вярвания и поведенчески модели, които прикриват нашето истинско “аз”. Този сложен процес на самооформяне е задълбочено изследван от известния лекар и експерт по травми Габор Мате, чиито прозрения хвърлят светлина върху всеобхватното влияние на травмата върху живота ни.
✨Силата на травмата да ни оформя
Травмата не е просто събитие, което ни се случва; тя е вътрешна рана, която променя нашето възприятие за света и за нас самите. Според Габор Мате, травмата ни откъсва от нашето автентично “аз”. Тази откъснатост е защитен механизъм, който ни предпазва от непосилна болка, но на цената на нашата истинска идентичност.
Травмата може да приема много форми:
✅Остра травма: Еднократно стресиращо събитие, като например инцидент или нападение.
✅Хронична травма: Повтарящо се и продължително излагане на стресови ситуации, като домашно насилие или пренебрежение в детството.
✅Комплексна травма: Излагане на разнообразни и множество травматични събития, често от инвазивен, междуличностен характер.
Мате подчертава, че травмата не е просто това, което ни се случва, а това, което се случва в нас като резултат от тези преживявания. Стресът, страхът и изолацията, които следват, могат да ни доведат до приемане на стратегии, които оформят нашите мисли, емоции и поведение.
✨Интернализиране на външните обстоятелства
Освен личната травма, външните обстоятелства като обществени очаквания, културни норми и семейна динамика играят значителна роля в оформянето на нашите идентичности. От ранна възраст ние абсорбираме “програми” или сценарии за това, кои трябва да бъдем, често в противоречие с това, кои всъщност сме. Тези програми могат да диктуват нашите кариерни избори, нашите роли във взаимоотношенията и дори нашата самооценка.
Например, дете, което расте в семейство, където емоционалното изразяване е обезкуражено, може да се научи да потиска своите чувства, приемайки фасада на стоицизъм, която продължава и в зряла възраст. По същия начин, обществените натиск да се съобразяваме с конкретни идеали за успех и красота може да ни доведе до преследване на пътища, които не са в съответствие с нашите автентични желания.
Габор Мате за травмата и истинското “аз”
Работата на Габор Мате подчертава важността на разбирането как травмата нарушава нашата връзка с истинското ни “аз”. Той вярва, че изцелението включва повторно свързване с частите от себе си, които сме отхвърлили или потискали. Този процес изисква състрадание, самосъзнание и готовност да се изправим пред неудобни истини.
Мате идентифицира няколко пътя към намирането на нашето истинско “аз”:
✅Признаване: Разпознаването на съществуването и въздействието на травмата е първата стъпка към изцелението. Това включва да бъдем честни за нашите преживявания и техните ефекти върху живота ни.
✅Самосъстрадание: Култивирането на състрадателно отношение към себе си помага да успокоим вътрешните рани, оставени от травмата. Това означава да се отнасяме към себе си с онази доброта и разбиране, които бихме предложили на любим човек.
✅Терапевтични интервенции: Участието в терапии като осъзнатост, соматични преживявания и психотерапия може да ни помогне да обработим и интегрираме травматичните преживявания. Тези подходи целят да възстановят усещането за безопасност и свързаност в нас самите.
✅Автентично изразяване: Повторното свързване с нашето истинско “аз” често включва изследване и изразяване на нашите истински емоции, желания и нужди. Това може да означава преследване на страсти, които сме пренебрегнали, или поставяне на граници, които уважават нашето благополучие.
✅Общност и подкрепа: Изграждането на подкрепящи взаимоотношения и общности може да предостави валидиране и емпатия, необходими за изцелението от травмата. Споделянето на нашите истории и борби може да бъде дълбоко лечебно.
Намиране на нашето истинско “аз”
Откриването на нашето истинско “аз” е пътешествие на отстраняване на слоевете на обусловеност и травма, които прикриват нашата автентична идентичност. То включва непрекъснат процес на самоизследване, изцеление и растеж. Тръгвайки към това пътешествие, може да открием, че нашето истинско “аз” не е статично, а динамично и еволюиращо.
Чрез разбирането на дълбокото въздействие на травмата и външните обстоятелства върху нашите идентичности, можем да започнем да разваляме фалшивите разкази, които сме интернализирали. Чрез състрадание, терапевтични практики и автентично изразяване, можем да се свържем отново с нашето истинско “аз” и да живеем по-пълноценни, истински животи.
Както казва Габор Мате,
“Същността на травмата е откъснатостта от себе си. А същността на изцелението е повторното свързване със себе си.”
Приемането на тази истина ни позволява да навигираме сложността на нашите идентичности с грация и устойчивост, водейки ни до по-дълбоко разбиране на това, кои всъщност сме.
От Диди с Л <3 бов!