Всеки ден хората ти разказват кои са, но ти често се обиждаш, защото мислиш, че говорят за теб. Те правят забележки, критикуват или изказват мнение, а ти приемаш всичко лично. Но всъщност те ти разкриват себе си – своите страхове, несигурности, надежди и стремежи. Всеки път, когато някой коментира теб, той говори за своята представа за света, за своите преживявания и очаквания.
Един говори за лошото време, но зад това стои неговото разочарование от деня, от живота или от нещо неизказано. Друг ти прави забележка, че закъсняваш, но всъщност изразява собствената си тревога от контрол и нуждата да държи нещата подредени. Трети те съветва как да живееш по-добре, но в думите му прозира неговото собствено желание за промяна или несигурност, че самият той не прави достатъчно.
Ако спреш да се обиждаш и започнеш да слушаш внимателно, ще видиш, че зад всяка дума се крие нещо по-дълбоко. Те говорят за себе си, не за теб. И в тези моменти можеш да откриеш истинската им същност – искрите на тяхната надежда, болка или нужда от разбиране. Така вместо да се затваряш в обида, ще намериш път към по-дълбока връзка с тях и света около теб. В тези моменти на осъзнато слушане се ражда истинско разбиране за играта на живота и как да я играеш.
А аз ще ти кажа, че ти се справяш добре. Защото винаги, във всеки момент, всеки прави това, на което е способен, според своето знание и осъзнатост.
Не, думите на другите отдавна не ме засягат, защото аз имам свой център. И ще дойде време, когато и ти ще имаш такъв – стабилен, спокоен, и тогава думите на другите ще загубят своята сила над теб.
☘️Един обещан пост посветен на мой любим клиент и вече приятел 🙂
ти знаеш ☘️
Знам, че и други ще се разпознаят.
От Диди с Л ❤️ бов!