Твърде често закотвяме усещането си за любов, стойност и стабилност в друг човек. Правим го свой емоционален дом, свое убежище. Но какво се случва, ако той си тръгне? Ако любовта му се разколебае? Ако престане да бъде подслонът, на който сме разчитали?
Изведнъж се оказваме ,,емоционално бездомни”, търсейки одобрение, увереност и усещане за принадлежност извън себе си, отчаяно и безутешно.
Никой не трябва да има тази власт над теб, над мен, над нас.
Ти си своя собствен дом.
Аз съм своя собствен дом.
И когато и двамата имаме свои емоционални адреси, отношенията са обогатяващи, а не изтощаващи.
Твоето сърце, ум и душа – това е мястото, където се крие твоята сила. Не трябва да се съмняваш и да бъдеш нащрек, вместо това трябва да изградиш себе си толкова стабилно, че ничие отсъствие да не разклати основите ти. Когато вътрешният център е толкова стабилен, ничие напускане не ще остави празен и опустошен.
Когато една птица стои на клон, тя е спокойна не защото вярва, че клонът никога не би се счупил, но защото вярва в силата на крилата си да отлети, ако това се случи.
Неосъзнатите родители, неосъзнатата среда може да те научи да търсиш любов отвън, да търсиш половинки и да лепиш парчета.
Време е да изкореним тези лъжи.
Да пренапишем историята.
Да стоим гордо в собственото си присъствие.
Бъди свое собствено убежище.
Бъди свой собствен източник на любов.
Бъди домът, който никой не може да ти отнеме.
И никога повече няма да бъдеш бездомен.
Тогава ще спреш да имаш привързаности и ще започнеш да имаш ИСТИНСКИ ВРЪЗКИ. 💙✨
Всичко, от което се нуждаеш, вече е в теб.
От Диди с Л 💖 бов!