Често се казва, че ние ставаме хората, които сме израснали да бъдем, но с времето осъзнаваме, че хората, които са ни отгледали, също са били формирани от сили, които не са били в техния контрол – сили на травма, болка и нерешени рани. И колкото и да искаме да задържим гнева, болката и чувството на изоставеност, в един момент след дълбоко осъзнаване разбираме, че те са направили всичко възможно с инструментите, които имали, дори ако тези инструменти не са били достатъчни или откровено токсични.
Габор Матé, признат експерт по темата за травмата, пише в книгата си ,,В царството на гладните духове”:
⚡,,Състоянието на родителя става състоянието на детето.”⚡
Тази проста, но дълбока истина може да ни помогне да осъзнаем, че нашите родители, като всички нас, са били формирани от собствените си преживявания, от собствените си нерешени травми. Те не са разполагали със средствата, ресурсите или емоционалните умения да ни напътстват по начина, от който сме имали нужда. Никой не ги е учил на това. Те просто са предавали своята наследена болка, не от злоба, а от своя собствена счупеност.
Първоначално е трудно да го приемеш. Като дете, ние жадуваме за родител, който да ни подкрепя по начина, от който имаме нужда, който да е емоционално на разположение, когато ни е било най-необходимо. Но това, което един осъзнат човек започва да разбира в един момент е, че родителите не могат да дадат това, с което те самите не разполагат. И те също са били деца – формирани от собствените си родители, които имат свои собствени трудности. Травмата се предава от поколение на поколение, докато някой не реши да разкъса този цикъл. Този човек можеш да бъдеш Ти!
Когато размишляваме върху собственото си изцеление, откриваме, че сме на кръстопът. В много отношения вече не сме детето, което има нужда от спасение. Ние сме възрастният сега и работата по изцелението преминава към нас самите. Габор Матé също подчертава,⚡ ,,Когато не можем да постоим с болката си, често се обръщаме към вещества или поведение, за да я избегнем. Но не можем да изцелим това, което не можем да усетим.”⚡
🙏Повтаряй след мен….
🍀Позволявам си да усетя и изпитам…
Сега всичко е моя отговорност- да преотгледам себе си, да си дам любовта, състраданието и изцелението, които моите родители не можеха да ми предоставят. Аз трябва да заема ролята, която търсех, ролята, която никой друг не може да изпълни.
🍀Трябва да се освободя от чувството за несправедливост, което изпитвах – да се освободя от негодуванието, което се натрупваше през годините, от жаждата за нещо, което не можеше да бъде. Не е лесно и не е бързо, но първата стъпка към свободата е разбирането, че моите родители не бяха способни да бъдат съвършените родители. Те просто бяха хора, които правеха всичко възможно в един свят, който често не ни учи как да изцелим собствените си рани, камо ли тези на нашите деца.
🙏Сега си позволявам да простя. Прощавам им, не защото това, което се е случило, е било правилно, а защото имам нужда да освободя тежестта на негодуванието, която ме задържа от напредък. Прощавам им, защото, като им прощавам, аз си позволявам да се изцелявам. Травмата спира с мен и аз мога да избера нов път за собствения си живот и за бъдещите поколения.
😧🙏Признавам болката, но също така признавам и собствената си сила. Пътят напред е пътят на преотглеждането на себе си – да науча как да обичам и грижа за вътрешното си дете, да изцеля тези части, които бяха пренебрегнати, и да развия уменията и самосъзнанието, които моите родители не можеха да ми предадат. Като правя това, поемам отговорност за собственото си изцеление и си позволявам да вървя напред с грация, състрадание и разбиране.
🙏🍀Време е да пусна миналото, да простя несправедливостта и да прегърна бъдещето със сърце, изпълнено с изцеление. Само тогава мога истински да се освободя и да си възвърна живота.
От Диди с Л ❤️ бов!