Не учите детето си на разкаяние, когато го карате да лъже със „Съжалявам“

Много родители смятат, че когато карат детето си да каже „Съжалявам“, го учат на доброта, отговорност и уважение. Истината обаче е различна. В повечето случаи те просто учат детето да произнася фрази без значение – думи, които не идват от сърцето му, а се използват само за да прекратят напрежението.

Сценарий от ежедневието

Детето счупва любимата играчка на брат си от яд. Родителят застава над него и настоява:

• Кажи веднага „Съжалявам“!

Детето, притиснато и уплашено, изрича:

• Съжалявам…

Родителят въздъхва с облекчение, смята че конфликтът е приключен и всички могат да продължат. Но дали детето наистина е разбрало какво е направило? Дали е почувствало болката на брат си? Или просто е научило, че ако каже „магическите думи“, възрастният ще се отдръпне?

В този момент детето не е научило какво е съвест, съпричастност или отговорност. То е научило как да бъде добър актьор.

Какво се случва, когато изискваме механично извинение

Детето разбира, че думите не е нужно да отразяват вътрешното му състояние.

„Съжалявам“ се превръща в инструмент за избягване на последствия, а не в искрен израз на съжаление.

Възрастният получава краткотрайно спокойствие, но пропуска възможността да изгради у детето истински морални ценности.

С времето това може да доведе до навик: „Кажи каквото искат да чуят и всичко ще се размине.“ Така се възпитават възрастни, които знаят как да „играят роли“, но не умеят да поемат отговорност за действията си.

Как да постъпим вместо това

Истинското извинение не може да бъде изтръгнато със сила. То трябва да произлезе от осъзнаване и съпреживяване. Затова е по-полезно да насочим вниманието към последиците от действията.

Пример:

• Виждаш ли колко тъжно стана на брат ти, когато играчката се счупи?
• Как мислиш, как се почувства той?
• Какво можем да направим, за да му помогнем да се почувства по-добре?

Тези въпроси насочват детето към емпатия. Може би то няма да каже „Съжалявам“ веднага. Но след време, когато е осмислило ситуацията, извинението ще дойде естествено и искрено.

Допълнителни примери

На детската площадка

Детето блъска друго, за да вземе люлката. Вместо да го карате веднага да се извинява, първо му покажете реакцията на другото дете: „Виждаш ли, че плаче? Как мислиш, какво му е?“ Това е моментът, в който съвестта започва да се изгражда.

В училище

Ако детето се подиграва на съученик, сухото „Съжалявам“ няма да излекува болката. Разговорът за това как думите могат да нараняват и как би се чувствало самото то в такава ситуация е много по-полезен.

У дома

Ако разлее вода върху нарисувана картина на сестра си, вместо наказание и насилено „Извини се!“, може да предложите: „Можем ли да направим нова рисунка заедно, за да ѝ покажем, че ценим труда ѝ?“

Същината

Да възпитаваме деца със съвест означава да ги учим да свързват действията си с чувствата на другите хора. Да осъзнават последствията и да искат да поправят щетите – не защото някой ги е принудил, а защото вътрешно чувстват, че това е правилното.

Принуденото извинение е просто театър. Истинското извинение е акт на сърцето.